Search form

Първо Царе 24

Давид пощадява Саул

1 А Давид се махна оттам и живееше в недостъпни места+ край Ен-Гади. 2И когато Саул се завърна от преследването на филистимците, съобщиха му: „Ето Давид е в пустинните места при Ен-Гади“. 3Тогава Саул взе три хиляди мъже, подбрани от цял Израил, и тръгна да търси Давид и хората му по скалите на планината Дивите кози. 4И по пътя отиде при овчите кошари и там имаше пещера. Саул влезе по нужда, а Давид и хората му седяха навътре в пещерата. 5И хората на Давид му казаха: „Ето деня, за който Господ ти каза: „Ето Аз ще предам твоя враг в ръцете ти и ще направиш с него, каквото смяташ за добро.“ Тогава Давид стана и отряза края на Сауловата горна дреха. 6Но след това сърцето на Давид трепна поради това, че отряза края на Сауловата горна дреха. 7И каза на хората си: „Да ме пази Господ да не сторя това на своя господар, на помазаника Господен, да сложа ръка на него, понеже той е помазаник на Господа.“ 8И Давид сдържа хората си с тези думи и не им позволи да нападнат Саул.

А Саул стана, излезе от пещерата и потегли по пътя. 9След това Давид стана, излезе от пещерата и викна към Саул: „Господарю мой, царю!“ Саул се огледа назад, а Давид сведе лице до земята и се поклони. 10Тогава Давид попита Саул: „Защо се вслушваш в думите на хората, които казват: „Ето Давид ти желае злото“? 11Ето днес твоите очи виждат, че Господ те предаваше сега в моите ръце в пещерата и ми казваха да те убия. Но аз те пощадих и казах: „Няма да вдигна ръката си срещу своя господар, понеже е помазаник на Господа.“ 12Погледни, татко мой, и виж края на твоята връхна дреха в ръката ми, защото отрязах края на дрехата ти, но не те убих. Знай и разбери, че в ръката ми няма зло и престъпление и не съм съгрешил против тебе, а ти искаш да отнемеш живота ми. 13Нека Господ отсъди между мене и тебе. Нека Господ да ти въздаде за мене, но моята ръка няма да се вдигне срещу тебе. 14Както казва старата поговорка: „От беззаконници произлиза беззаконие.“ Затова моята ръка няма да се вдигне срещу тебе. 15Против кого е излязъл израилският цар? Кого преследваш? Едно мъртво куче! Една бълха! 16Нека Господ да бъде съдията и да отсъди между мене и тебе. Нека види, да разследва делото ми и да ме избави от ръката ти.“

17И след като Давид завърши с тези думи, тогава Саул каза: „Твоят глас ли е това, Давиде, сине мой?“ И Саул извиси гласа си, заплака 18и каза на Давид: „Ти си по-справедлив от мене, защото ми отвърна с добро, а аз ти мислех злото. 19Ти показа днес това, като ми направи добро: не ме уби, когато Господ ме предаде в ръката ти. 20Защото, ако някой намери врага си в притеснение, ще го остави ли по пътя невредим? Господ да ти въздаде добро за това, което ти направи днес. 21И ето сега аз зная, че наистина ще бъдеш цар и че царството на Израил ще се укрепи чрез ръката ти. 22Закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене и няма да заличиш името ми от бащиния ми дом.“ 23И Давид се закле на Саул и Саул тръгна за дома си, а Давид и хората му се върнаха на недостъпното място.