Search form

Първо Царе 8

Подготовка за царско служение. Израил иска цар

1А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израил. 2Името на първородния му син беше Йоил, а името на втория му син – Авия; те бяха съдии във Вирсавия. 3Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а търсеха своята изгода: вземаха подкупи и опорочаваха правосъдието.

4Тогава всички израилски старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама 5и му заявиха: „Ето ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища. Затова постави ни цар, който да ни управлява, както е при другите народи.“ 6Това нещо беше лошо в очите на Самуил – когато те настояваха: „Дай ни цар, който да ни управлява.“ Затова Самуил отправи молитва към Господа. 7И Господ рече на Самуил: „Послушай народния глас за всичко, което ти казват; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам повече над тях. 8Както те постъпват от времето, когато ги изведох от Египет, и до днес, като Ме изоставиха и служеха на други богове, така постъпват и с тебе. 9Затова послушай гласа им. Но ги предупреди и им съобщи какви права има царят, който ще господарува над тях.“

10Самуил извести на народа, който искаше от него цар, всички тези думи на Господа. 11Той каза също: „Ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взема синовете ви и ще ги поставя на своите колесници като свои конници. Те ще препускат пред колесницата му. 12Едни ще постави да му бъдат хилядници и петдесетници, други да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят бойно оръжие и всичко необходимо за колесниците му. 13Ще взима дъщерите ви да варят миро, да готвят ястие и да пекат хляб. 14Ще взима най-добрите от вашите ниви, лозя и маслинови градини и ще ги раздаде на слугите си. 15Ще взима десятъка от посевите ви и от лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си. 16Ще взима слугите ви и слугините ви, най-добрите ви младежи и ослите ви и ще ги използва за своя работа. 17Ще взима десятък от дребния ви добитък, а и самите вие ще му бъдете слуги. 18Тогава ще завикате за помощ заради царя, когото сте си избрали, но Господ няма да ви чуе.“

19 Обаче народът не пожела да послуша Самуил и потвърди: „Не, нека има цар над нас 20и ние ще бъдем като всички народи. Нашият цар ще ни съди, ще бъде наш предводител и ще води нашите войни.“ 21След като Самуил изслуша всички тези думи на народа, той ги предаде на Господа. 22А Господ каза на Самуил: „Послушай желанието им и им постави цар.“ Затова Самуил каза на израилтяните: „Разотидете се – всеки в града си.“