Search form

Деяния 16

Апостол Павел взима Тимотей за спътник

1 Павел пристигна в Дерва и Листра, където имаше някой си вярващ на име Тимотей, син на една юдейка, която бе повярвала, и на баща елин. 2Той имаше добро име сред братята в Листра и Икония. 3Павел поиска него за спътник и като го взе, обряза го заради юдеите, които живееха по онези места – защото всички знаеха, че баща му беше елин. 4И като ходеха по градовете, поръчваха на вярващите да спазват заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Йерусалим. 5Така църквите се утвърждаваха във вярата и броят им нарастваше всеки ден.

Апостол Павел отива в Европа

6След това те преминаха през Фригия и Галатийската област, понеже не бяха допуснати от Светия Дух да проповядват словото в Мала Азия. 7Като стигнаха Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Духът+ не ги пусна. 8И като минаха през Мизия, отидоха в Троада.

9През нощта на Павел се яви видение: пред него стоеше един мъж от Македония, който го молеше с думите: „Премини в Македония и ни помогни!“ 10Веднага след видението поискахме да тръгнем за Македония, понеже разбрахме, че Господ ни е призовал да благовестим там.

Проповед във Филипи

11И тъй, като отплавахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, на другия ден – в Неапол+, 12а оттам – във Филипи – първа римска колония в тази част на Македония. В този град престояхме няколко дена. 13А в съботата излязохме извън града при една река, където имаха обичай да се молят, седнахме и говорехме на събралите се жени.

14Слушаше и една богобоязлива жена на име Лидия от град Тиатира, която продаваше пурпурни платове. И Господ ѝ отвори сърцето внимателно да се вслушва в това, което говореше Павел. 15Когато тя и домашните ѝ се кръстиха, тя ни покани с думите: „Ако смятате, че съм истински вярваща в Господа, влезте и живейте в къщата ми.“ И ни убеди.

Апостолите Павел и Сила в затвора

16Като отивахме на молитва, срещнахме една слугиня, обладана от дух на предсказание, която докарваше голяма печалба на своите господари с гадаенето си. 17Тя вървеше след Павел и след нас и викаше: „Тези хора са слуги на Всевишния Бог и ни+ възвестяват път за спасение.“ 18Това тя правеше в продължение на много дни, докато Павел се обърна отегчен и рече на духа: „В името на Иисус Христос, заповядвам ти да излезеш от нея.“ И духът излезе в същия миг. 19Но господарите ѝ, като разбраха, че надеждата им за печалба пропадна, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на площада при управниците. 20И като ги доведоха пред управниците, казаха: „Тези хора, които са юдеи, бунтуват града ни 21и проповядват обичаи, каквито ние като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.“ 22Тогава тълпата налетя върху тях, а управниците раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги.

23И като им нанесоха много удари, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на тъмничаря добре да ги пази. 24Като получи такава заповед, той ги хвърли във вътрешната част на тъмницата и стегна нозете им между дървени окови. 25Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха. 26Внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се разклатиха. Веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха. 27А тъмничарят, като се събуди и видя, че вратите на тъмницата са отворени, извади нож и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. 28Но Павел извика високо: „Не си причинявай зло, ние всички сме тук!“ 29Той поиска светлина, втурна се и разтреперан падна пред Павел и Сила. 30И като ги изведе вън, каза: „Господари, какво трябва да направя, за да се спася?“ 31А те отговориха: „Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасите ти и твоят дом.“ 32И възвестиха словото на Господа на него и на всички, която бяха в къщата му. 33Тъмничарят ги прибра в същия нощен час, уми раните им и веднага се кръстиха сам той и всичките му близки. 34И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, че бе повярвал в Бога. 35А когато се съмна, управниците изпратиха съдебни служители със заповед: „Освободи онези хора.“ 36Тъмничарят съобщи за това на Павел: „Управниците изпратиха да ви освободим. Затова излезте сега и си отидете с мир.“ 37Но Павел им рече: „Нас, макар и римски граждани, ни биха пред народа без съд и ни хвърлиха в тъмница, а сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и сами ни изведат.“ 38Съдебните служители предадоха тези думи на управниците. Като чуха, че са римски граждани, те се уплашиха 39и дойдоха да се извинят пред тях, изведоха ги и ги помолиха да напуснат града. 40Като излязоха от тъмницата, те отидоха у Лидия, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.