Search form

Деяния 5

Анания и Сапфира

1А един мъж на име Анания, като продаде с жена си Сапфира имот, 2скри от получените пари със знанието на жена си, а една част донесе и сложи пред апостолите. 3Но Петър го попита: „Анания, защо Сатана изпълни сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да скриеш цената на нивата? 4Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, не разполагаш ли и с парите си? Защо сложи на сърцето си това нещо? Ти излъга не хора, а Бога.“ 5Като чу тези думи, Анания падна и издъхна. И голям страх обзе всички, които чуха това. 6А младежите станаха, покриха го и като го изнесоха, го погребаха.

7След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае какво се е случило. 8И Петър я попита: „Кажи ми за толкова ли продадохте нивата?“ Тя отговори: „Да, за толкова.“ 9Но Петър ѝ рече: „Защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето при вратата са онези, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.“ 10Тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ. 11И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.

Други чудеса на апостолите

12 Чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса сред народа. И всички прекарваха в единомислие в Соломоновия притвор. 13От другите никой не смееше да се допре до тях, а народът ги величаеше. 14И все повече вярващи се присъединяваха към Господа – множество мъже и жени, – 15тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на легла и носилки, та като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. 16Стичаха се в Йерусалим и много хора от околните градове, като донасяха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.

Апостолите пред синедриона

17 Тогава първосвещеникът и всички с него, които принадлежаха към садукейската ерес, станаха, изпълнени със завист, 18заловиха апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и рече: 20„Идете, застанете в храма и проповядвайте на народа всичко за този нов живот.“ 21Те се вслушаха и на разсъмване влязоха в храма да поучават. А първосвещеникът и тези, които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи на израилтяните и изпратиха в тъмницата да доведат апостолите. 22Слугите отидоха, но не ги намериха в затвора; и като се върнаха, съобщиха: 23„Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре.“ 24Когато чуха тези думи, първосвещеникът+, началникът на храмовата стража и другите първосвещеници недоумяваха какво е станало с апостолите. 25Но някой дойде и им съобщи: „Ето мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“ 26Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа.

27Като ги доведоха, изправиха ги в синедриона. И първосвещеникът ги попита: 28„Не ви ли забранихме строго да поучавате в името на този Човек? А ето изпълнихте Йерусалим с вашето учение и искате кръвта Му да падне върху нас.“ 29Петър и апостолите отговориха: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човек. 30Бог на прадедите ни възкреси Иисус, Когото вие умъртвихте, като Го приковахте на дърво. 31Бог с десницата Си Го въздигна за Предводител и Спасител, за да даде на Израил покаяние и прошка на греховете. 32За тези събития сме Му свидетели ние и Светият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.“

33Като чуха това, обзе ги ярост и замислиха да ги убият.

Съветът на Гамалиил

34 Но в синедриона стана един фарисей на име Гамалиил, законоучител, уважаван от целия народ, и заповяда да изведат за кратко време апостолите. 35А на останалите каза: „Израилтяни, внимавайте какво ще направите с тези хора. 36Защото преди време се появи Тевда, който представяше себе си за велик човек, и към него се присъединиха около четиристотин души. Но той бе убит и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезнаха. 37След него, когато беше преброяването, се появи Юда Галилееца и увлече след себе си доста народ. Но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха. 38И сега ви казвам: оставете тези хора и ги пуснете! Защото ако това намерение или това дело е човешко, ще се разруши; 39ако ли пък е от Бога, вие не можете да го разрушите. Затова се пазете да не се окажете и богоборци!“ 40Те го послушаха, повикаха апостолите, биха ги и им заповядаха да не проповядват в името на Иисус. И тогава ги пуснаха. 41А те излязоха от синедриона радостни, че са се удостоили да претърпят опозоряване заради името на Господ Иисус. 42И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и да благовестят за Иисус Христос.