Search form

Деяния 9

Обръщане на Савел към вярата в Иисус Христос

22:6-16; 26:12-18

1 А Савел, който продължаваше да насъсква към заплахи и убийства срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника 2и измоли от него писма до синагогите в Дамаск, та да доведе вързани в Йерусалим онези мъже и жени, които открие, че следват това учение. 3Но когато той беше на път и приближаваше до Дамаск, изведнъж го обля светлина от небето. 4Той падна на земята и чу глас, който му каза: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“ 5А той попита: „Кой си Ти, Господине?“ Господ рече: „Аз съм Иисус, Когото ти преследваш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“ 6Разтреперан и ужасен, той проговори: „Господи, какво искаш да направя?“ А Господ му рече: „Стани и влез в града; и ще ти се каже какво трябва да правиш.“ 7А мъжете, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, а не виждаха никого. 8Савел стана от земята и макар очите му да бяха отворени, не виждаше никого. И като го водеха за ръка, заведоха го в Дамаск. 9И три дни не виждаше и нито яде, нито пи.

10А в Дамаск имаше един ученик на име Анания, на когото Господ във видение каза: „Анания!“ Той отговори: „Ето ме, Господи!“ 11И Господ му рече: „Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и потърси в къщата на Юда един човек от Тарс на име Савел. Той тъкмо се моли 12и видя във видение как един мъж на име Анания влезе и възложи ръка върху него, за да прогледне.“ 13Анания отговори: „Господи, слушал съм от мнозина за този човек колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим. 14Той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.“ 15Но Господ му каза: „Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синовете на Израил. 16И Аз ще му покажа колко трябва да пострада за Моето име.“ 17Анания отиде, влезе в къщата и като възложи върху него ръце, рече: „Брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, когато ти идваше, ме изпрати, за да прогледнеш и да се изпълниш със Светия Дух.“ 18И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му и веднага прогледна. Тогава той стана и беше кръстен.

Проповед на Савел в Дамаск

19След това се нахрани и доби сила. И остана няколко дена с учениците в Дамаск. 20И веднага започна да проповядва в синагогите, че Иисус е Синът Божий. 21Всички, които го слушаха, недоумяваха и казваха: „Не е ли този, който преследваше в Йерусалим призоваващите това име, и не е ли дошъл тук, за да ги заведе вързани при първосвещениците?“ 22А Савел добиваше все повече сила и смущаваше юдеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.

23 И след като се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият, 24но Савел узна за техния заговор. А те денем и нощем пазеха градските порти, за да го убият. 25Тогава учениците го взеха през нощта, сложиха го в кош и го спуснаха по стената.

Савел в Йерусалим

26 Като пристигна в Йерусалим, Савел се опитваше да се присъедини към учениците. Но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик. 27Варнава обаче го взе, отведе го при апостолите и им разказа как той видял по пътя Господ и че Господ му говорил, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисус. 28И вече общуваше свободно с тях в Йерусалим и проповядваше открито в името на Господ Иисус. 29Говореше и спореше също и с елинистите. Но те намислиха да го убият. 30Като узнаха за това, братята го отведоха в Кесария и го препратиха в Тарс.

31 А църквите в цяла Юдея, Галилея и Самария живееха в мир, укрепваха и напредваха със страх Господен. И с подкрепата на Светия Дух се умножаваха.

Излекуване на Еней

32Веднъж, когато Петър обхождаше всички църкви, дойде и при светиите, които живееха в Лида. 33Там намери един човек на име Еней, който от осем години лежеше на легло, защото беше парализиран. 34Петър му каза: „Енее, Иисус Христос те изцелява. Стани и си събери постелката.“ И той веднага стана. 35Всички, които живееха в Лида и в Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа.

Възкресяване на Тавита

36В Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което значи „сърна“. Тя вършеше много добри дела и даваше милостиня. 37Случи се в онези дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и я положиха в горната стая. 38Понеже Лида беше близо до Йопия и учениците чуха, че Петър е там, изпратиха при него двама души, които да го помолят да дойде незабавно при тях. 39Петър стана и отиде с тях. Когато стигна, заведоха го в горната стая. И всички вдовици дойдоха при него, като плачеха и показваха ризи и дрехи, които Сърна бе правила, докато живеела с тях. 40А Петър отпрати всички навън и като коленичи, помоли се, обърна се към тялото и рече: „Тавито, стани!“ Тя отвори очите си и като видя Петър, седна. 41Той ѝ подаде ръка, изправи я и като повика светиите и вдовиците, представи я жива. 42Това стана известно по цяла Йопия и мнозина повярваха в Господа. 43А той прекара доста дни в Йопия у някой си кожар на име Симон.