Search form

Даниил 2

Сънят на Навуходоносор за статуята

1През втората година от своето управление Навуходоносор сънува сън, от който духът му се смути и той не можеше да спи. 2Тогава царят заповяда да повикат вълшебници и гадатели, магьосници и халдейци, за да му разтълкуват съня. Те дойдоха и застанаха пред царя. 3Царят им каза: „Сънувах сън и духът ми се смути; искам да разбера този сън.“ 4Тогава халдейците казаха на царя на арамейски: „О, царю! Да живееш вечно! Разкажи на служителите си този сън и ние ще го разтълкуваме.“ 5Но царят в отговор каза на халдейците: „Моето решение е окончателно: ако не ми известите съня и значението му, ще бъдете насечени на късове и къщите ви ще се превърнат в развалини. 6Но ако ми разкриете съня и неговото значение, ще получите от мене дарове, награди и големи почести. Затова разкрийте ми съня и неговото значение.“ 7Те отново отвърнаха с думите: „Нека царят разкаже на служителите си съня и ние ще го разтълкуваме.“ 8Царят отговори: „Сега аз съм сигурен, че вие искате да спечелите време, защото виждате, че моето решение е окончателно. 9Ако не ми разкриете съня, вие имате някакъв замисъл: възнамерявате да ми предложите лъжлив и измамен отговор с надеждата, че положението ще се промени. И така, разкрийте ми съня. Тогава аз ще разбера, че вие можете да ми разтълкувате неговото значение.“ 10Халдейците възразиха на царя с думите: „Няма човек на света, който може да разкрие на царя това, което иска да знае. Затова нито един цар, владетел и княз не е поисквал такова нещо от никой вълшебник, гадател и халдеец. 11Това, което царят изисква, е необикновено. Никой друг не може го разкрие на царя освен боговете, които не живеят между тези, които носят плът.“ 12Царят така силно се разгневи и разяри, че заповяда да погубят всички мъдреци във Вавилон. 13Когато излезе указът да погубят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги умъртвят.

14Тогава Даниил се обърна с благоразумие и мъдрост към Ариох, началник на царските телохранители, на когото беше възложено да умъртвява мъдреците във Вавилон. 15Той попита царския разпоредник Ариох: „Защо е издаден такъв страшен указ от царя?“ Ариох обясни на Даниил всичко. 16Тогава Даниил влезе при царя и го помоли да му даде време, за да изложи тълкуването пред царя. 17Даниил отиде у дома си и разказа всичко на сънародниците си Анания, Мисаил и Азария, 18за да отправят молитва към милостивия небесен Бог за откриването на тази тайна, така че Даниил и другарите му да не загинат заедно с другите мъдреци във Вавилон. 19Тогава тайната беше открита на Даниил в нощно видение и Даниил благодари на небесния Бог.

20 Даниил започна да говори: „Да бъде прославено името на Бога отвека и довека, защото у Него има мъдрост и сила. 21Той променя времената и годините, сваля и поставя царете, дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните. 22Той открива онова, което е дълбоко скрито, знае онова, което е в тъмното, и светлината живее с Него. 23Аз прославям и величая Тебе, Бога на нашите предци, защото Ти ми дари мъдрост и сила, Ти ми откри онова, за което Те молихме, и Ти ни разкри онова, което царят иска да разбере.“

24След това Даниил се отправи към Ариох, на когото царят беше заповядал да умъртви мъдреците във Вавилон, влезе и му каза: „Не убивай вавилонските мъдреци. Въведи ме при царя и аз ще му разкрия значението на съня.“

25Тогава Ариох веднага въведе Даниил при царя и му каза: „Намерих между пленените юдеи човек, който може да разкрие пред царя значението на съня.“ 26Царят попита Даниил, който бе наречен Валтасар: „Можеш ли да ми разкажеш съня, който видях, и какво е значението му?“ 27Даниил отговори на царя с думите: „Нито гадатели, нито вълшебници, нито прорицатели, нито звездобройци могат да разкрият пред царя тайната, която той иска да узнае. 28Но на небето има Бог, Който открива тайни, и Той разкри пред цар Навуходоносор какво предстои да стане в последните дни. Сънят и видението на твоя дух, докато ти лежеше, бяха следните: 29ти, царю, размишляваше на леглото си какво предстои да стане и Този, Който открива тайни, ти посочи какво предстои да стане. 30А на мене тази тайна беше разкрита не за да бъда по-мъдър от всички живи, а за да се разкрие пред царя значението на съня и за да разбереш размишленията на разума си.

31Твоето видение, царю, беше такова: ето ти видя голяма статуя. Тази статуя беше огромна. Тя блестеше ослепително пред тебе и видът ѝ беше страшен. 32Главата на тази статуя беше от чисто злато, гърдите и ръцете ѝ – от сребро, коремът и бедрата ѝ – от мед, 33краката ѝ – от желязо, ходилата ѝ – отчасти от желязо, отчасти от глина. 34Ти видя как без човешка намеса от една планина се откърти камък. Той удари железните и глинени крака на статуята и ги разтроши. 35Тогава се разтрошиха всички заедно – желязото, глината, медта, среброто и златото и станаха като прах на хармана през лятото; вятърът ги отнесе и никаква следа не остана от тях. А камъкът, който разтроши статуята, стана голяма планина и изпълни цялата земя.

36Такъв е бил сънят! Сега ще разкрием пред царя неговото значение. 37Ти, царю, си цар на царете, на когото небесният Бог даде царството и властта, силата и славата, 38и на тебе подчини всички хора в целия обитаем свят, полските животни и небесните птици, като те постави за владетел над всички тях. Ти си златната глава! 39След тебе ще се издигне друго царство, по-малко от твоето, и още едно трето царство от мед, което ще владее над цялата земя. 40Накрая ще се издигне четвърто царство, укрепено като желязо. Желязото разтрошава всичко – така то ще разбива и съкрушава всички други, като желязо, което разтрошава всичко. 41Ходилата и пръстите, които си видял, направени отчасти от грънчарска глина и отчасти от желязо – това означава, че то ще е разделено царство, но в него ще остане нещо от здравината на желязото, понеже си видял желязо, смесено с грънчарска глина. 42И както пръстите на краката бяха отчасти от желязо, а отчасти от глина, така и това царство ще бъде отчасти здраво, отчасти крехко. 43А че си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това означава, че хората ще се свържат един с друг чрез женитби. Но тези връзки няма да бъдат трайни, както желязото не споява глината. 44В дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което никога няма да бъде разрушено и царската му власт няма да бъде предадена на друг народ. Това царство ще разори и разруши всички тези царства, а самото то ще устоява вечно. 45Ти видя, че камъкът беше откъртен от една планина без човешка намеса и разтроши желязото, медта, глината, среброто и златото. Великият Бог разкри на царя какви ще бъдат бъдещите събития. Този сън е истински и неговото тълкуване е вярно!“

46Тогава цар Навуходоносор падна на лицето си. Той се поклони на Даниил и заповяда да му принесат жертвени приноси и благовонни кадива. 47След това царят заговори на Даниил и каза: „Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, Който открива тайни, тъй като ти можа да разкриеш тази тайна!“ 48Тогава царят постави Даниил на по-висока служба, даде му много и богати подаръци и го постави за управител над цялата област Вавилония и главен началник над всички вавилонски мъдреци. 49Освен това Даниил се застъпи пред царя и той повери на Седрах, Мисах и Авденаго управлението на областта Вавилония, а Даниил остана при царския двор.