Search form

Битие 2

1Така бяха завършени небето и земята, и всичко в тях. 2И в седмия ден Бог завърши Своите дела, които направи, и си почина от всичките дела, които беше извършил. 3Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, които бе сътворил и създал. 4Това е произходът на небето и земята при сътворението им.

Човекът в Едемската градина

Когато Господ Бог създаваше небето и земята, 5все още нямаше полски храст по земята и никаква полска трева не растеше, защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята и нямаше човек, който да я обработва, 6но пара се издигаше от земята и оросяваше цялата ѝ повърхност. 7Тогава Господ Бог извая човека от земна пръст и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана живо същество. 8И Бог насади райска градина в Едем, на изток, и настани там човека, когото създаде. 9И Господ Бог направи да израснат от земята всякакви дървета, хубави наглед и добри за храна, и посред градината дърво на живота и дърво за познаване добро и зло. 10И една река течеше в Едем да напоява градината; оттам тя се разклоняваше на четири реки. 11Името на първата беше Пишон. Тя е, която обикаля по цялата Хавилска земя, където има злато. 12Златото на тази земя е добро. Там има бделий и ониксов камък. 13Името на втората река е Гихон. Тя обикаля през цялата земя Куш. 14Името на третата река е Тигър и тече на изток от Ашур. Четвъртата река е Ефрат.

15След това Господ Бог взе човека и го засели в градината Едем да я обработва и да я пази. 16И Господ Бог заповяда на човека, като каза: „Ти можеш свободно да ядеш от всяко дърво в градината 17освен от дървото за познаване на добро и зло – да не ядеш от него, защото в деня, когато ядеш от него, ти със сигурност ще умреш.“ 18И Господ Бог каза: „Не е добре за човека да бъде сам. Ще му създам подходящ помощник.“ 19И Господ Бог извая от земята всички полски животни и всички птици в небето и ги отведе при човека, за да види как той ще ги наименува, и както човекът нарече всяко едно живо същество, така да бъде името му. 20И човекът наименува всеки вид добитък и птиците в небето, и всички полски зверове, но не се намери за човека помощник, подходящ за него. 21Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и когато той заспа, взе едно от ребрата му и запълни мястото му с плът. 22И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. 23И човекът каза: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа. 24Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът.“ 25И двамата, човекът и жена му, бяха голи, но не се срамуваха.