Search form

Йоан 11

Възкресяване на Лазар

1 Имаше един болен човек – Лазар от Витания, селото на Мария и сестра ѝ Марта. 2А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше тази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си. 3Сестрите изпратиха да Му кажат: „Господи, ето този, когото обичаш, е болен.“ 4Като чу това, Иисус рече: „Тази болест не е за умиране, а за Божия слава, за да се прослави чрез нея Божият Син.“ 5А Иисус обичаше Марта и сестра ѝ, както и Лазар. 6Когато чу, че Лазар е болен, Той престоя още два дена на мястото, където се намираше. 7След това рече на учениците Си: „Да отидем пак в Юдея.“ 8Учениците Му попитаха: „Учителю, тъкмо сега юдеите искаха с камъни да Те убият – пак ли там отиваш?“ 9Иисус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Който ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. 10А който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е у него.“

11 Той каза това и после добави: „Лазар, нашият приятел, е заспал. Но Аз отивам да го събудя.“ 12Учениците Му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее.“ 13Иисус беше казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за обикновен сън. 14Тогава Иисус им рече открито: „Лазар умря. 15Но Аз се радвам за вас, че Ме нямаше там, за да повярвате. Нека обаче отидем при него.“ 16Тогава Тома, което означава Близнак, каза на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с Него.“

17Когато пристигна във Витания, Иисус разбра, че Лазар от четири дена вече е в гроба. 18А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия. 19Много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за загубата на техния брат. 20Като чу, че Иисус идва, Марта Го посрещна. А Мария седеше в къщи. 21Тогава Марта каза на Иисус: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. 22Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти го даде.“ 23Иисус ѝ рече: „Брат ти ще възкръсне.“ 24Марта Му каза: „Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.“ 25Иисус ѝ рече: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре, ще оживее. 26Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре за вечни времена. Вярваш ли в това?“ 27Тя Му отговори: „Да, Господи, аз вярвам, че Ти си идващият на света Христос, Божият Син.“

28Като каза това, тя отиде да повика скришом сестра си Мария с думите: „Учителят е тук и те вика.“ 29Щом чу, тя стана бързо и тръгна към Него. 30Иисус още не бе дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го бе посрещнала Марта. 31Юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, тръгнаха след нея, защото мислеха, че отива на гроба да плаче там.

32 А Мария дойде на мястото, където стоеше Иисус, видя Го, падна при нозете Му и рече: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“ 33Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано 34рече: „Къде сте го положили?“ Казаха Му: „Господи, ела и виж.“ 35Иисус се просълзи. 36Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“ 37Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“

38Все още дълбоко смутен, Иисус дойде при гроба. Това беше пещера с привален на нея камък. 39Иисус каза: „Отместете камъка.“ Марта, сестрата на умрелия, Му каза: „Господи, вече мирише, защото от четири дена е мъртъв.“ 40Иисус ѝ рече: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“ 41Тогава отместиха камъка от пещерата, където лежеше умрелият+. А Иисус вдигна очи нагоре и рече: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.“ 43След тези думи извика със силен глас: „Лазаре, излез вън!“ 44И умрелият излезе с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му бе увито с кърпа. Иисус им каза: „Разповийте го и го оставете да ходи.“

Заговор за убийството на Иисус Христос

Мт. 26:1-5; Мк. 14:1-2; Лк. 22:1-2

45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което извърши Иисус, повярваха в Него. 46А някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво извърши Иисус.

47Затова първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казаха: „Какво да правим? Този Човек върши много чудеса. 48Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него. Тогава ще дойдат римляните и ще разорят и храма, и народа.“ 49Но един от тях, Каяфа, който през онази година беше първосвещеник, им рече: „Вие нищо не разбирате, 50нито осъзнавате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да загине.“ 51Това обаче той каза не от себе си, но като първосвещеник през онази година предсказа, че Иисус ще умре за народа; 52и то – не само за народа, но и за да събере заедно разпръснатите Божии деца. 53И от този ден те се сговориха да Го убият.

54Поради това Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в един град, наричан Ефраим. Там Той остана с учениците Си.

55Наближаваше юдейската Пасха и много хора от цялата страна отидоха в Йерусалим преди Пасха, за да се очистят. 56Тогава търсеха Иисус и както стояха в храма, разговаряха помежду си: „Как ви се струва? Дали Той няма да дойде на празника?“ 57А първосвещениците и фарисеите бяха издали заповед – всеки, който разбере къде е Той, да съобщи, за да Го заловят.