Search form

Лука 10

Изпращане на седемдесет ученици

Мт. 9:37-38

1 След това Господ избра и други седемдесет+ ученици и ги изпрати пред Себе Си по двама във всеки град и място, където Сам щеше да отиде. 2Тогава им рече: „Жетвата е голяма, а работниците са малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. 3Вървете! Ето Аз ви изпращам като агнета сред вълци. 4Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща; и никого по пътя не поздравявайте! 5И в която къща влезете, най-напред казвайте: „Мир на тази къща.“ 6И ако там живее миролюбив човек, върху него ще почива вашият мир, ако ли не, ще се върне у вас. 7Оставайте в тази къща и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята награда; и не ходете от къща на къща. 8И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат. 9Изцелявайте болните в него и им казвайте: „Приближи се до вас Божието царство.“ 10В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по улиците му и кажете: 11„Дори и праха от вашия град, полепнал по нозете ни, отърсваме срещу вас. Но да знаете: приближи се Божието царство.“ 12Затова ви казвам: за Содом ще бъде по-леко в онзи ден+, отколкото за този град.

Упреци към непокаялите се градове

Мт. 11:20-24

13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които станаха у вас, те отдавна биха се покаяли, седнали във вретище и пепел. 14Но на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на вас. 15И ти, Капернауме, който си се възвеличил до небето, до ада ще се провалиш!

16 Който слуша вас, Мене слуша, и който се отрича от вас, от Мене се отрича, а който се отрича от Мене, отрича се от Този, Който Ме е изпратил.“

Завръщане на седемдесетте ученици

17Седемдесетте+ ученици се върнаха и говореха с радост: „Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват.“ 18А Той им рече: „Видях Сатаната как падна от небето като светкавица. 19Ето давам ви власт да потъпквате змии, скорпиони и всяка вражеска сила; и нищо няма да ви навреди. 20Но не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.“

Радостта на Иисус Христос

Мт. 11:25-27; 13:16-17

21 В същия час Иисус се зарадва духом+ и рече: „Прославям Те, Отче, Господарю на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на невръстните. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.“ 22И като се обърна към учениците, каза: „Всичко Ми е предадено от Моя Отец. И никой не знае кой е Синът освен Отец, нито кой е Отец – освен Сина, както и този, на когото Синът иска да Го открие.“

23 И като се обърна към учениците, рече им насаме: „Блажени са очите, които виждат това, което вие виждате. 24Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, което вие виждате, и не видяха; да чуят, което чувате, и не чуха.“

Най-голямата заповед

Мт. 22:34-40; Мк. 12:28-34

25 И ето един законоучител стана и за да Го изпита, рече: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ 26А Той му каза: „В Закона какво е написано? Какво четеш там?“ 27Онзи отговори: „Възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум; обичай и ближния си като себе си.“ 28Иисус му каза: „Право отговори, тъй постъпвай и ще имаш вечен живот.“

Притча за добрия самарянин

29Но законоучителят, като искаше да се оправдае, рече на Иисус: „А кой е моят ближен?“

30Иисус му отговори: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. Но налетя на разбойници; те го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. 31Случайно един свещеник слизаше по този път, видя го, но отмина. 32Същото стори и един левит: като стигна до това място, приближи се, погледна и отмина. 33Но един самарянин, който вървеше по пътя, дойде до него, видя го и се смили, 34и като се приближи, изля върху раните му елей и вино и ги превърза. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. 35А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: „Погрижи се за него; ако ти струва нещо повече, на връщане аз ще ти платя.“ 36И тъй, кой от тези трима, според тебе, ще да е бил ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“ 37Той отговори: „Който прояви милост към него.“ Тогава Иисус му каза: „Иди и ти постъпвай така.“

При Марта и Мария

38И докато вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра, на име Мария, която бе седнала при нозете на Иисус и слушаше словата Му. 40А Марта се улиса в голяма шетня и като пристъпи, рече: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, нека ми помогне.“ 41Но Иисус ѝ отговори: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42а пък само едно е потребно. Мария избра по-доброто и то няма да ѝ се отнеме.“