Search form

Марк 5

Обхванатият от нечист дух в Гадара

Мт. 8:28-34; Лк. 8:26-39

1 И преминаха отвъд езерото, в Гадаринската+ област. 2А когато Той излезе от лодката, веднага Го срещна един човек, излязъл от гробището. Той беше обзет от нечист дух, 3живееше по гробниците и никой не можеше да го върже дори с вериги. 4Той често беше връзван с вериги и окови, но разкъсваше веригите и счупваше оковите и никой не можеше да го обуздае. 5И нощем, и денем по гробници и хълмове той постоянно викаше и се удряше с камъни. 6А като видя Иисус отдалече, завтече се и Му се поклони, 7и извика с висок глас: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, не ме измъчвай!“ 88 Защото Иисус беше му казал: „Излез от човека ти, нечисти дух!“ 9Тогава го попита: „Как ти е името?“ А той отговори: „Легион ми е името, понеже сме много.“ 10И много Го молеше да не ги изпъжда вън от областта. 11А там, край хълма, пасеше голямо стадо свине. 12И всички бесове Го молеха и казваха: „Прати ни в свинете, за да влезем в тях.“ 13Иисус веднага им позволи. И след като излязоха, нечистите духове влязоха в свинете и стадото, което беше около две хиляди, се втурна надолу по стръмнината към езерото и се удави в него. 14А свинарите избягаха и известиха в града и околностите. И народът излезе да види какво се е случило. 15Те дойдоха при Иисус и видяха, че онзи, който беше обладан от легион бесове, седи облечен и със здрав ум. И се уплашиха. 16А виделите станалото им разказваха какво се беше случило с обхванатия от бяс и за свинете. 17Тогава започнаха да Го молят да си отиде от пределите им. 18И когато Той влезе в лодката, онзи, който преди беше обхванат от бяс, Го помоли да бъде с Него. 19Но Иисус не му позволи, а му каза: „Иди в дома си при своите и им извести колко много Господ направи за тебе и как те помилва.“ 20Той отиде и разказваше по Десетоградието какво стори за него Иисус. И всички се чудеха.

Излекуване на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир

Мт. 9:18-26; Лк. 8:40-56

21 И когато Иисус отново премина на другия бряг с лодка, при Него се събра много народ. А Той беше край езерото. 22Тогава дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му 23и Го помоли много, като казваше: „Дъщеричката ми е на умиране. Ела и положи ръце върху нея, за да оздравее и да бъде жива.“ 24Иисус тръгна с него. Много народ Го последва и Го притискаха.

25А една жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години 26и беше претеглила от много лекари, беше изразходвала всичко, което имаше, но не беше извлякла полза, а дори състоянието ѝ се беше влошило, 27като чу за Иисус, дойде зад Него в множеството и се допря до дрехата Му, 28защото си казваше: „Ако само се допра до дрехите Му, ще оздравея.“ 29Кръвотечението ѝ престана незабавно и тя усети в тялото си, че е излекувана от страданието. 30Иисус, като усети веднага, че от Него излезе сила, обърна се към народа и каза: „Кой се допря до дрехите Ми?“ 31Но Неговите ученици Му казаха: „Ти виждаш, че народът се притиска към Тебе, а питаш: „Кой се допря до Мене“?“ 32Но Той гледаше наоколо, за да види тази, която извърши това. 33Жената пък, понеже знаеше какво стана с нея, треперейки от страх, дойде, падна пред Него и Му каза цялата истина. 34А Той ѝ рече: „Дъще, твоята вяра те спаси. Иди си с мир и бъди излекувана от страданието си.“

35Докато Той говореше, дойдоха хора от дома на началника на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря. Защо още затрудняваш Учителя?“ 36Но Иисус, щом чу изречените думи, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай!“ 37И не позволи на никого да Го съпроводи освен на Петър, Яков и Йоан, брата на Яков. 38Когато дойдоха в дома на началника на синагогата, Иисус видя смущение и хора, които плачеха и пищяха силно. 39И Той влезе и им каза: „Защо се вайкате и плачете? Детето не е умряло, а спи.“ 40Те започнаха да Му се присмиват, но Той отпрати всички и като взе със Себе Си бащата и майката на детето и придружаващите Го ученици, влезе при детето. 41Тогава хвана детето за ръка и му каза: „Талита̀ кумѝ“, което означава: „Момиче, казвам ти, стани!“ 42Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше дванадесетгодишно. И всички се смаяха твърде много. 43А Той строго им заповяда никой да не узнае за това и им каза да ѝ дадат да яде.