Search form

Матей 26

Заговор за убийството на Иисус Христос

Мк. 14:1-2; Лк. 22:1-2; Йн. 11:45-53

1 Когато Иисус завърши с всички тези думи поучението Си, каза на учениците Си: 2„Знаете, че след два дена ще бъде Пасха и Синът човешки ще бъде предаден на разпятие.“ 3Тогава първосвещениците, книжниците и стареите на народа се събраха в двора на първосвещеника, на име Каяфа 4и след съвещание решиха да уловят с измама Иисус и да Го убият. 5„Само да не бъде на празника“, казваха, „за да не стане смут сред народа.“

Помазване на Иисус Христос във Витания

Мк. 14:3-9; Йн. 12:1-8

6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, 7пристъпи към Него една жена, която носеше алабастров съд със скъпо миро, и започна да го излива върху главата Му, докато Той ядеше. 8Като видяха това, учениците Му зароптаха и казаха: „Защо е това прахосване? 9Защото това миро можеше да се продаде за много пари и те да се раздадат на сиромаси.“ 10Като забеляза това, Иисус им каза: „Защо обърквате жената? Тя извърши добро дело за Мене; 11защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате. 12Като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. 13Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“

Предателството на Юда

Мк. 14:10-11; Лк. 22:3-6

14Тогава един от дванадесетте ученици, на име Юда Искариот, отиде при първосвещениците 15и попита: „Какво ще ми дадете, ако ви Го предам?“ А те му дадоха тридесет сребърника. 16И оттогава той търсеше удобен случай да Го предаде.

Тайната вечеря

Мк. 14:12-26; Лк. 22:7-23

17 А в първия ден на Безквасници учениците дойдоха при Иисус и Му рекоха: „Къде искаш да Ти приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“ 18И Той рече: „Идете в града у еди-кого си и му кажете: „Учителят казва: „Времето Ми наближава, у тебе ще направя пасхалната вечеря с учениците Си“.“ 19И учениците направиха тъй, както им заръча Иисус, и приготвиха пасхалната вечеря.

20А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици; 21и докато ядяха, каза: „Истината ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“ 22Те много се наскърбиха и всеки от тях започна да Го пита: „Да не съм аз, Господи?“ 23А Той им отговори с думите: „Който натопи залъка си с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. 24И тъй, Синът човешки отива, както е писано за Него; но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“ 25А Юда, който Го предаде, рече: „Да не съм аз, Учителю?“ Иисус му отвърна: „Ти сам го каза.“

26 И докато ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и го раздаде на учениците с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“ 27И като взе чашата, изрече благодарствена молитва, даде им и каза: „Пийте от нея всички, 28защото това е+ Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете. 29И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този лозов плод до онзи ден, когато ще пия новото вино с вас в царството на Моя Отец.“ 30И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.

Предсказание на Иисус Христос за отричането на апостол Петър

Мк. 14:27-31; Лк. 22:31-34; Йн. 13:36-38

31 Тогава Иисус им рече: „Всички вие ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: „Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете на стадото.“ 32А след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“ 33Тогава Петър Му рече: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз никога няма да отстъпя.“ 34Иисус му рече: „Истината ти казвам, че тази нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ 35Петър Му отвърна: „Дори ако трябва да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото рекоха и всички ученици.

Иисус Христос в Гетсиманската градина

Мк. 14:32-42; Лк. 22:39-46

36 След това Иисус отиде с тях на едно място, наричано Гетсимания, и каза на учениците: „Поседете тук, докато Аз отида по-нататък да се помоля.“ 37И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. 38Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене.“ 39И като се поотдалечи, падна по лице и се молеше с думите: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ 40И се върна при учениците, и ги намери да спят, и каза на Петър: „Толкова ли не можахте един час да стоите будни с Мене? 41Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.“ 42Като се отдалечи за втори път, пак се помоли с думите: „Отче Мой, ако не може да Ме отмине тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.“ 43И като дойде, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. 44Остави ги и пак отиде, та се помоли за трети път, като изрече същите думи. 45Тогава отиде при учениците Си и ги попита: „Още ли спите и почивате? Ето настъпи часът и Синът човешки се предава в ръцете на грешници. 46Ставайте, да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“

Залавяне на Иисус Христос

Мк. 14:43-52; Лк. 22:47-53; Йн. 18:1-11

47 И докато Той още говореше, ето дойде Юда, един от дванадесетте, и с него много народ, с ножове и тояги, изпратен от първосвещениците и стареите на народа. 48А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях знак: „Когото целуна за поздрав, Той е; заловете Го!“ 49И веднага се приближи до Иисус и каза: „Радвай се+, Учителю!“ И Го целуна. 50А Иисус му отговори: „Приятелю, защо си дошъл?“ Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха. 51И ето един от онези, които бяха с Иисус, протегна ръка, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, му отряза ухото. 52Тогава Иисус му каза: „Върни ножа си на мястото му; защото всички, които вадят нож, от нож ще загинат; 53или мислиш, че не мога да помоля Своя Отец и Той веднага ще Ми изпрати повече от дванадесет легиона ангели? 54Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?“ 55После Иисус се обърна към народа: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас в храма и поучавах, и не Ме хванахте. 56Но всичко това става, за да се сбъднат Писанията на пророците.“ Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

Иисус Христос на съд пред синедриона

Мк. 14:53-65; Лк. 22:54-55,63-71; Йн. 18:12-14,19-24

57 А онези, които хванаха Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали книжниците и стареите. 58Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника, и като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.

59А първосвещениците и стареите, и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт; 60и не можаха да намерят, макар да дойдоха много лъжесвидетели. Най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели 61и рекоха: „Този каза: „Мога да разруша Божия храм и за три дни да го съградя“.“ 62И тогава първосвещеникът стана и Му рече: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“ 63Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му каза: „Заклевам Те в Живия Бог да ни кажеш, Ти ли си Христос, Синът Божий?“ 64Иисус му отговори: „Ти сам го рече! Казвам ви обаче: занапред ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“ 65Тогава първосвещеникът разкъса дрехата си+ и рече: „Той богохулства! За какво са ни нужни вече свидетели? Ето сега чухте богохулството Му. 66Какво мислите?“ А те отговориха с думите: „Виновен е и трябва да умре.“ 67Тогава започнаха да Го заплюват и да Го бият по лицето, а други Му удряха плесници 68и казваха: „Ако си пророк, Христе, отгатни кой Те удари?“

Отричането на апостол Петър

Мк. 14:66-72; Лк. 22:56-62; Йн. 18:15-18,25-27

69 А Петър седеше вън на двора. И една слугиня се приближи до него и каза: „И ти беше с Иисус Галилееца.“ 70Но той се отрече пред всички с думите: „Не зная какво говориш.“ 71А когато отиваше към вратата, видя го друга и каза на онези, които бяха там: „И този беше с Иисус Назарянина.“ 72А той пак се отрече под клетва: „Не познавам този Човек.“ 73Малко по-късно се приближиха онези, които стояха наоколо, и казаха на Петър: „Наистина и ти си от тях, защото и говорът ти те издава.“ 74Тогава той започна да се кълне и да уверява: „Не познавам този Човек.“ И веднага пропя петел. 75И Петър си спомни думите, казани му от Иисус: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като излезе вън, горчиво плака.